Животът е пътешествие

Животът е едно безкрайно море,пътуваш из него със своето служещо,като компас сърце и срещаш различни неща плавайки.Някои от нас са на гребена на вълната,други на дъното.

Животът е предизвикателство,което посрещаме всеки ден.Непрестанно се сблъскваме с различни препядствия и само от нас зависи как ще се преборим с тях или ще решим да отстъпим и да се примирим.Хората са различни,за това е и толкова пъстро и необятно морето на живота.”Разни хора,разни идеали”,както е казал Алеко Контстантинов.

Всеки има собствено виждане за нещата,които среща по пътя си.Някои от нас са решени на всичко за да постигнат,това което искат,а други се задоволяват и с най-малкото.Разумният човек си поставя цели,които се стреми да достигне ,някъде там-в безкрайното синъо пространство наречено-живот.Мечтите всъщност са най-обикновенни наглед,но не толкова лесни за постигане,колкото си ги предтсавяме.Всички ние се стремим да получим образованието,което искаме,след това да работим това,което да ни доставя на първо място удоволствие ,а на второ да задоволяваме ежедневните ни нужди.В морето,в което всеки един човек плава е й понякога доста бурно и за да се придвижиш трябва повече воля и търпение,защото вълните са доста големи и придвижването става малко по-малко.

Всеки един от нас иска да намери някоя изгубена душа,плаваща сама на своя сал,да се сблъскат и да станат едно цяло.Това е доста трудно,защото любовта не се крие под някоя мида или рапан.Понякога е нужно да почакаме доста дълго време,докато намерим ,това което търсим.И на моменти се получава така че ,когато вече на ръба,на отчаянието всичко се подрежда.Плавайки ние ходим от сал на сал и ,когато вече наистина не виждаме човека,който да ни грабне от пръв поглед,в един момент всичко рухва ,губим надежда и най-тежкото в някои случаи-смисъла на живота.Нас ни боли от това,защото си мислим ,че сме се провалили в пътуването си.

И от тука следва въпросът “ Да се борим ли и заслужава ли си това наше усилие?”Да се бориш значи да живееш,спреш ли тази борба е все едно да паднеш от своя сал и да се удавиш.Но не да се погубиш,а духовната ти красота да се превърне в празнота.И в такъв случай ние се превръщаме във плаващи бездушни същества,без чувства,без амбиции във празна ,изветряла черупка,която с времето изсъхва и се чупи.Но все пак на дъното на кутията на Пандора се намира надеждата.Колкото и големи вълни да са се разбивали в човешката гръд,до послено ние вярваме,имаме надежда.

Някои от нас казват,че каквото и да правим,не можем да променим съдбата си,че времето ,което живеем е изчислено.Мисля,че не е точно така,защото животът на всеки човек е това безкрайно море.През цялото това пътуване имаме безброй много възможности,които винаги могат да ни спасят.Ние сами избираме от къде да тръгнем ,а не съдбата.Всеки чертае сам пътя си,а от съдбата зависи колко дълъг ще е той.

Смисълът на това голямо пътешествие наречено-живот е да се научим как да го живеем.А човек се учи ,докато е жив.Дори и след смъртта си остават безлези от съществуването ни по пътят ,по който сме минали.